Празнина КОЈА сјае: Македонија Wednesday, 2024-10-16, 5:21 PM
Welcome Guest | RSS
Main | | Sign Up | Login
Main Menu
Main Menu
Statistics
Rate my site
Total of answers: 5
Statistics
Login form
Search
Calendar
Entries archive
Site friends
  • Create a free website
  • Online Desktop
  • Free Online Games
  • Video Tutorials
  • All HTML Tags
  • Browser Kits
  • Main » 2016 » November » 5 » НОВАЯ ЖИЗНЬ РУССКОГО ОБРАЗОВАНИЯ
    6:03 AM
    НОВАЯ ЖИЗНЬ РУССКОГО ОБРАЗОВАНИЯ

    06.10.2016
    НОВИОТ ЖИВОТ НА РУСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

    Вчера се обележуваше денот на учителот. Но да се позборува за образованието никогаш не е доцна.

    Во последно време проблемот со образованието стои во центарот на вниманието на нашето општество. Долгоочекуваното сменувањето на деструктивниот либерален манијак Ливанов, кој за малку не ќе го уништеше целиот систем на образование, и доаѓањето на негово место на новиот патриотски министер Олга Јуревна Василева во многумина всели надеж. Како на дневен ред да е отказ од ЕГЕ (Единствен Државен Испит) и крај на западно ориентираните експерименти. Велат, се занишаа позициите на идеолозите на либерализмот во сферата на образованието Јарослав Кузминов и Исаак Калин, замешани во ред на малку пријатни истории. Прашањето е во тоа, дали се оправдани нашите надежи?

    Тоа, што усогласувањето на руското образование на западните стандарди и таканаречениот Болоњски процес е диверзија, секој работник во високото и средното образование го знае одлично. Едноставно многумина ја веднат главата пред диктатурата на либерал-реформаторите, кои до последно време сурово го контролираа целиот систем на образование. А оние, кои ја прифаќаа оваа диверзија на ура, самите, видливо, припаѓаат на либералното гето, кое во руското општество се однесува како елита – иако никаков мандат од народот за ова тие немаат. Да се запре злото – тоа веќе е половина работа. Но каква е позитивната програма?

    Како прво, на ум ми паѓа најпросто решение: враќање на СССР. Како тогаш да имаше астрономија, а немаше ЕГЕ. Ајде така и да постапиме. Тоа веќе е нешто, но тогаш да си одат треба да ги замолиме и некои други колеги, кои сметаат дека Толстој и Достоевски се сложени за руските ученици.

    Но ова не е доволно. При сето превосходство на советската школа над либералната – подобра од либерализмот воопшто е секоја постоечка идеологија – тоа е далеку од доволно. Всушност, образованието е главно. Не е помалку важно од тенковите и ракетите, од гасот и новите технологии. Уште поважно е. Образованието треба да го изгради образот на новата Русија. А за ова треба да воскресне образот на Русија Исконска, Вечна. Цело образование се гради околу образот.

    И овде, за разлика од прекрасниот, но не реалистичен советски идеал сите да бидат еднакви, треба да се оди по друг пат. Образованието треба да биде отворено и достапно на сите граѓани на Русија. Но во зависност од нивната способност и нивната волја за знаење – на крајот на краиштата, во зависност од нивниот талант, бидејќи познанието – тоа, пред се, е уметност – образованието треба да има степени.

    Најдобро од се е да се вратиме на опитот на Руската Империја, обогатувајќи ја со тоа, што во науката и културата на Западот на 20 век навистина заслужува внимание и изучување. И овде е фундаменталниот момент: поделба на сите типови на образование на реално и класично. Притоа изборот може да се направи некаде во средните класови, кога опитниот наставник, родителите и самите ученици веќе започнуваат да гледаат каква личност започнува да се формира. А личностите се реални и класични.

    Во што е разликата? Реалното образование го готви човекот за професија. Тоа е неговата главна цел и задача. Се разбира, по можност, треба да се заложат основите на широката култура, во човекот да се утврди руската идентичност, тој да се направи граѓанин. Но овој граѓанин треба да биде реален, то ест да се ориентира на определен занает (занимање, професија) и место во животот. Реалниот граѓанин или граѓанка се чисто конкретни.

    А ете класичната личност треба да биде инаква. Овде е важно потполно и темелно осознавање на својот културен континуитет. Бидејќи ние сме наследници на великата христијанска култура и грчко-римската цивилизација. Без античкото наследство, грчкиот и латинскиот ние сме унесреќени и лишени од наследство, еднострани и неполноцени. Без Хомер и без Хесиод ние сме само полукултурни. И исто така, без теологијата и историјата на црквата. Без Соловјов и Розанов, Мусорски и Стравински. Но исто така, и без Шелинг и Бергсон, Маларме и Тракл, Милтон и Д’Анунцио. Ние сме недо-класични граѓани. Не мислам, дека на полноцениот руски патриот - леар на челик - му е неопходен Дионисиј Ареопагит или да го запознае Ниче. Ако му е интересно, тој со ова ќе се запознае. Но тој треба да има реално образование. И тоа е долг на државата, да го направи реален граѓанин, реален леар на челик. И само на најупорните, на најжелните за знаење, најдаровитите, на крајот на краиштата, на најамбициозните деца и родители – треба да им се отвори патот кон ризницата на класичното наследство и дури ненаметливо да се поттикнат на ова. Уверен сум, дека треба да се започне со класична гимназија. Потоа ќе биде доцна. Зашто и високото образование, исто така, треба да се дели на реално и класично. Како што тоа било во Империјата. И како што треба да биде кај нас денес – денес и секогаш.

    Секое добро, ова беше Директива на Дугин за реформата во образованието.

    Советското образование претставуваше смеса на класично и реално. Неговата криза е поврзана со ова. Ајде, Олга Јуревна, по ова прашање да се вратиме кон прекрасниот императорски опит.

    НОВАЯ ЖИЗНЬ РУССКОГО ОБРАЗОВАНИЯ

    https://youtu.be/nECeC6lDVEU

    Вчера отмечался всемирный день учителя. Но поговорить об образовании никогда не поздно. 

    Последнее время проблема образования стоит в центре внимания нашего общества. Долгожданное смещение деструктивного либерального маньяка Ливанова, чуть было не уничтожившего всю систему образования, и приход на его место нового патриотического министра Ольги Юрьевны Васильевой во многих вселили надежду. Вроде на повестке дня отказ от ЕГЭ и конец западнических экспериментов. Говорят, зашатались позиции идеологов либерализма в сфере образования Ярослава Кузьминова и Исаака Калины, замешанных в ряде малоприятных историй. Вопрос в том, оправдаются ли наши надежды?

    То, что подстройка российского образования под западные стандарты и так называемый Болонский процесс является диверсией, любой работник высшей и средней школы знает отлично. Просто многие склоняют голову перед диктатурой либерал-реформаторов, до последнего времени жестко контролировавших всю систему образования. А те, кто принимали эту диверсию на ура, сами, видимо, принадлежат к либеральному гетто, ведущему себя в российском обществе как элита – хотя никакого мандата от народа на это они не имеют. Остановить зло – это уже полдела. Но какова позитивная программа?

    Во-первых, в голову приходит простейшее решение: вернуться к СССР. Вроде тогда астрономия была, а ЕГЭ не было. Давайте так и поступим. Это
    уже кое-что, но тогда на выход надо попросить и Людмилу Вербицкую, считающую Толстого и Достоевского сложноватыми для российских школьников. Не пора ли ей в таком случае вслед за Ливановым?

    Но этого точно не достаточно. При всем превосходстве советской школы над либеральной – лучше либерализма вообще любая существующая идеология – она далеко не достаточна. На самом деле, образование это главное. Не менее важно оно, чем танки и ракеты, чем газ и новые технологии. Еще важнее. Образование должно созидать образ новой России. А для этого надо воскресить образ России Изначальной, Вечной. Все образование строится вокруг образа. 

    И здесь, в отличие от прекрасного, но не реалистичного советского идеала сделать всех равными, надо идти иным путем. Образование должно быть открытым и доступным всем гражданам России. Но в зависимости от их способностей и их воли к знанию – в конце концов, в зависимости от их таланта, ведь познание - это прежде всего искусство – у образования должны быть ступени. 

    Лучше всего вернуться к опыту Российской Империи, обогатив его тем, что в науке и культуре Запада ХХ века действительно заслуживает внимания и изучения. И здесь фундаментальный момент: разделение всех типов образования на реальное и классическое. При этом отбор может осуществляться где-то в средних классах, когда опытный преподаватель, родители и сами ученики уже начинают видеть какая личность начинает формироваться. А личности бывают реальные и классические.

    В чем разница? Реальное образование готовит человека к профессии. Это его главная цель и задача. Конечно, надо, по возможности, заложить основы широкой культуры, утвердить в человеке русскую идентичность, сделать его гражданином. Но этот гражданин должен быть реальным, то есть ориентироваться на определенное ремесло и место в жизни. Реальный гражданин или гражданка чисто конкретны. 

    А вот классическая личность должна быть иной. Здесь важно полное и доскональное осознание своей культурной преемственности. Ведь мы наследники великой христианской культуры и греко-романской цивилизации. Без Античного наследия, греческого и латыни мы обездолены и лишены наследства, однобоки и неполноценны. Без Гомера и без Гесиода мы лишь полукультурны. И также без теологии и истории церкви. Без Соловьева и Розанова, Мусоргского и Стравинского. Но также без Шеллинга и Бергсона, Малларме и Тракля, Милтона и Д’Аннунцио. Мы недо-классические граждане. Не думаю, что полноценному патриотическому русскому сталевару необходим Дионисий Ареопагит или знакомство с Ницше. Если интересно, он с этим познакомится. Но он должен иметь реальное образование. И это долг Государства, сделать его реальным гражданином, реальным сталеваром. И только самым упорным, самым любознательным, самым одаренным, в конце концов, самым амбициозным детям и родителям – надо открыть путь к сокровищнице классического наследия и даже ненавязчиво подтолкнуть их этому. Уверен, что начинать надо с классической гимназии. Потом будет поздно. Ведь и высшая школа также должна делиться на реальные и классические ВУЗы. Как это было в Империи. И как должно быть у нас и сегодня – сегодня и всегда.

    Всего доброго, это была  директиву Дугина об образовательной реформе.

    Советское образование представляло собой смесь классического и реального. Его кризис с этим и связан. Давайте, Ольга Юрьевна, в этом вопросе вернемся к прекрасному имперскому опыту.

    Смотрите архив передач - http://tsargrad.tv/

    Извор: “Katehon“

    Views: 214 | Added by: Вељанко | Rating: 0.0/0
    Total comments: 0
    Only registered users can add comments.
    [ Sign Up | Login ]
    Copyright Празнина која сјае © 2024