Празнина КОЈА сјае: Македонија Wednesday, 2024-10-16, 1:24 PM
Welcome Guest | RSS
Main | | Sign Up | Login
Main Menu
Main Menu
Statistics
Rate my site
Total of answers: 5
Statistics
Login form
Search
Calendar
«  October 2016  »
SuMoTuWeThFrSa
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Entries archive
Site friends
  • Create a free website
  • Online Desktop
  • Free Online Games
  • Video Tutorials
  • All HTML Tags
  • Browser Kits
  • Main » 2016 » October » 13 » ЧЁРНАЯ ДАТА РУССКОЙ ИСТОРИИ
    1:12 AM
    ЧЁРНАЯ ДАТА РУССКОЙ ИСТОРИИ

    04.10.2016

    ЦРНА ДАТА ВО РУСКАТА ИСТОРИЈА

     

    04.10.2016

     

    4 октомври е – црна дата во руската историја. На овој ден во 1993 година војската на претседателот Елцин стрелаше во законски избраниот парламент, поставувајќи го почетокот на либералната диктатура, која траеше во земјата цели 90-ти.

     

    Јас не можам да бидам непристрасен, бидејќи бев учесник во овие собитија – макар обичен. На 4 октомври 1993 година јас со душата и телото бев на страна на Белиот Дом и не ја променив својата позиција до ден денешен. Дури и кога стана очигледно, дека водачите на Белиот Дом не се покажаа на нивото на историскиот предизвик и во голема мера носат одговорност за пропаѓањето на народниот отпор спрема либералната хунта. Но не се работи за ова, а за идејата. На страната на Парламентот тогаш беше вистината и светлината. На страната на Елцин и либералите кои го опкружуваа, олигарсите и приврзаниците на надворешното управување – лагата и мракот. На 4 октомври 1993 година во руската историја злото победи над доброто. Тоа е мојата вистина и мојата директива. И никој за 23 години, кои поминаа од овој скрбен крвав ден – денот на поразот на Русија – не успеа да ме убеди во обратното.

     

    Сега одвај е потребно, но сепак, да се задлабочуваме во тие собитија. Поради неколку причини. Како прво, Елцин, без разлика на потполната победа, се воздржа од одмазда. Да, тој ја зацврсти својата власт и, соодветно, власта на либералите и западно ориентираните, олигарсите и американската агентура. Но денес големото мнозинство од оваа класа на русофобски мршојадци, кои се исмеваа над земјата во 90-ите, се наоѓаат во опозиција. Тие од топлите места се исфрлени на улица. Многумина ја напуштија земјата. Другите се подготвени за пат. Елцин не ги уништи поразените национални сили. Тој им нанесе тежок удар. Но не ги пресече наполно. Иако можеше. Новодворскаја и другите последователни либерали – Јавлински, Немцов, Гајдар – го повикуваа на тоа.

     

    Како второ, Елцин набрзо ја започна Првата чеченска кампања, која ја засени катастрофата од 4 октомври 1993 година. Тоа беше бездарна и неуспешна војна. Но... Но Елцин сепак го запре – нека и несмасно и непоследователно – потполното распаѓање на Русија, кон што го поттурнуваше петата колона – меѓу другото и таканареченото семејство. Тогаш најжестоките русофоби и преминаа во опозиција на Елцин. Тие сакаа повеќе – распаѓање на Русија овде и сега. Но Елцин извлече некаква своја лекција од 4 октомври. Не таа, што ја извлекоа либералите, кои ја празнуваа својата потполна победа.

     

    И како трето, во изборот на наследник Елцин направи таков гест, кој мене ме натера – лично мене, не можам да зборувам за другите – да го заборавам ужасот од крвавиот 4 октомври и Белиот Дом кој гореше. Во суштина, Елцин можеше да ја погуби земјата: ако оставеше собитијата да се развиваат по онаа логика, по која тие се развиваа во 90-ите при севласноста на олигарсите и надворешното управување, Русија денес на 4 октомври 2016 година не ќе постоеше. Назначувајќи го Путин, Елцин ја предаде власта од погубувачите на земјата на нејзиниот спасител. Колку сакате можете да бидете критични кон Путин, но фактот останува факт – земјата тој во критичниот момент – кога грмеа септемвриските терористички напади во 1999 година – уште една крвава есен во руската историја – ја спаси. И Втората чеченска војна ја доби. И постепено малку – помалку ја врати Русија во орбитата на светската историја – овој пат како суверен субјект, а не како објект на надворешна експлоатација, во што за малку не ќе ја претвореа оние, кои стрелаа во луѓето во Белиот Дом на 4 октомври 1993 и кој играа и лажеа над нивните коски.

     

    Ако го собереме се ова, ќе излезе дека на 4 октомври 1993 година ние воопшто не треба да се сеќаваме. Бидејќи од победеното зло – на некој несфатлив, чисто руски начин – изникна доброто. Од непровидната темнина на либералните 90-ти се проби муграта на 2000-те – мугра во чизми. Муграта на империјалистичката преродба. Но сепак, да се заборави не е можно. Ни убиената од куршум жена крај мене во шумичката Останкино – во крвавата шумичка, каде денес некој за потсмев отворил свински ресторан Твин Пигс – токму на тоа место, каде ние гиневме таа ноќ. Ни момчето на велосипед под куршумите. Ни човекот кој го извади крстот пред оклопното возило со жалосен и несигурен крик “наши, наши“ и кој падна од светлечките рафали. Ни оној маж кој, кога криејќи се од куршумите, ненамерно го збив и кој не ме оттурна, а ме прегрна и дури ме сокри... Не ќе ги заборавам подвизите на оние хероји, кои го заштитуваа Белиот Дом во 1993 година од непријателите на Русија – кои во истиот тој момент, во американската амбасада, ги предаваа списоците на нашите илегалци.

     

    Вечна им памјат. И проклетство за убијците и слабоволните малодушни помагачи.

     

    Секое добро, вие ја гледавте директивата на Дугин за стрелбата на Парламентот на 4 октомври 1993 година.

     

    Уверен сум, дека се добро, што се случи со Русија потоа, па и самиот факт, што ние се уште постоиме и се бориме за својата правда и својата мисија, во многу нешта зависеше и од херојските заштитници на Белиот Дом. Ретко Русите ја предизвикуваат власта, но тоа значи: дека повеќе не може да се истрпи. Покрај се – јас не можам да заборавам. И нема да заборавам.        

    ЧЁРНАЯ ДАТА РУССКОЙ ИСТОРИИ

    https://youtu.be/bMiTbC2YQj8

    4 октября – черная дата русской истории. В этот день в 1993 году войска президента Ельцина расстреляли законно избранный парламент, положив начало либеральной диктатуре, длившейся в стране все 90-е.

    Я не могу быть беспристрастным, так как я был участником этих событий – пусть рядовым и ординарным. 4 октября 1993 года я был душой и телом на стороне Белого Дома и не изменил своей позиции до настоящего времени. Даже когда стало очевидно, что вожди Белого Дома оказались не на уровне исторического вызова и во многом несут ответственность за провал народного сопротивления либеральной хунте. Дело не в этом, дело в идее. На стороне Парламента тогда была истина и свет. На стороне Ельцина и окружавших его либералов, олигархов и сторонников внешнего управления – ложь и мрак. 4 октября 1993 года зло в русской истории одержало победу над добром. Это моя истина и моя директива. И никто за 23 года, прошедшие с этого скорбного кровавого дня – дня поражения России – не смог меня убедить в обратном.

    Сейчас едва ли стоит, однако, углубляться в те события. По нескольким причинам. Во-первых, Ельцин, несмотря на полную победу, удержался от мести. Да, он укрепил свою власть и, соответственно, власть либералов и западников, олигархов и американской агентуры. Но сегодня подавляющее большинство этого класса русофобских стервятников, которые глумились над страной в 90-е, находятся в оппозиции. Они вышвырнуты с теплых мест на улицы. Многие покинули страну. Другие на
    чемоданах. Ельцин не стал уничтожать поверженные национальные силы. Он нанес по нам суровый удар. Но не вырезал всех начисто. Хотя мог бы. Новодворская и другие последовательные либералы - Явлинский, Немцов, Гайдар - призывали его именно к этому. 

    Во-вторых, Ельцин в скором времени начал Первую чеченскую компанию, которая оттенила катастрофу 4 октября 1993 года. Это была бездарная и провальная война. Но… Но Ельцин все же остановил – пусть неуклюже и непоследовательно – полный распад России, к которому его подталкивала пятая колона – в том числе и так называемая семья. Тогда-то самые яростные русофобы и перешли в оппозицию к Ельцину. Они хотели большего – развала России здесь и сейчас. Но Ельцин извлек какой-то свой урок из 4 октября. Не тот, который извлекли либералы, праздновавшие свою полную победу.

    И в третьих, в выборе преемника Ельцин сделал такой жест, который заставил меня – лично меня, не могу говорить о других --  постараться забыть ужас кровавого 4 октября и горящий остов Белого Дома. По сути Ельцин мог погубить страну: если бы он предоставил событиям развиваться по той логике, по какой они развивались в 90-е при всевластиии олигархов и внешнем управлении, России сегодня 4 октября 2016 года не было бы. Назначив Путина, Ельцин передал власть от губителей страны к ее спасителю. Можно быть сколь угодно критичным к Путину, но факт остается фактом – страну он в критический момент – когда гремели сентябрьские теракты 1999 года – еще одна кровавая осень русской истории  - спас. И Вторую чеченскую выиграл. И постепенно мало- помалу вернул Россию на орбиту мировой истории – на сей раз как
    суверенного субъекта, а не как объект внешней эксплуатации, во что ее чуть было не превратили те, кто расстреливал людей в Белом Доме 4 октября 1993 и кто плясал и лгал на их костях. 

    Если мы сложим все это, то получится, что о 4-ом октября 1993 года мы вообще не должны вспоминать. Ведь из победившего зла – каким-то непонятным чисто русским способом - проросло добро. Из непроглядной тьмы либеральных 90-х пробилась заря 2000-х – заря в сапогах. Заря имперского возрождения. Но все же забыть невозможно. Ни сраженную пулей женщину рядом со мной в лесочке Останкино – в кровавом лесочке, где сейчас кто-то в насмешку установил свиной ресторан Твин Пигз – прямо на том самом месте, где мы погибали этой ночью. Ни мальчика на велосипеде под пулями. Ни протягивающего нательный крест навстречу бронетранспортеру мужичка с жалким и неуверенным криком «наши, наши» и падающего от трассирующей очереди. Ни того мужчину, который когда я спрятался за жигуленок, укрываясь от пуль, и нечаянно его потеснил, не оттолкнул меня, а обнял и даже прикрыл… Я не забуду подвиг тех героев, которые защищали Белый Дом в 1993 году от врагов России – в этот самый момент передававших в американское посольство списки наших нелегалов. 

    Вечная им память. И проклятие убийцам и слабовольным малодушным приспешникам. 

    Всего доброго, вы смотрели директиву Дугина о расстреле Парламента 4 октября 1993 года.

    Я уверен, что все хорошее, что произошло с Россией потом, да сам тот факт, что мы все еще есть и что мы сражаемся за свою правду и свою миссию, во многом зависело и от героических защитников Белого Дома. Редко русские бросают вызов власти, но это значит: что дольше терпеть нельзя. Вопреки всему – я не могу забыть. И не забуду.

    Смотрите архив передач - http://tsargrad.tv/

    Извор: “Katehon“

    Views: 233 | Added by: Вељанко | Rating: 0.0/0
    Total comments: 0
    Only registered users can add comments.
    [ Sign Up | Login ]
    Copyright Празнина која сјае © 2024