Празнина КОЈА сјае: Македонија Wednesday, 2024-10-16, 1:30 PM
Welcome Guest | RSS
Main | | Sign Up | Login
Main Menu
Main Menu
Statistics
Rate my site
Total of answers: 5
Statistics
Login form
Search
Calendar
«  October 2016  »
SuMoTuWeThFrSa
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Entries archive
Site friends
  • Create a free website
  • Online Desktop
  • Free Online Games
  • Video Tutorials
  • All HTML Tags
  • Browser Kits
  • Main » 2016 » October » 15 » СУФРАЖИЗМ И ФЕМИНИЗМ
    4:38 AM
    СУФРАЖИЗМ И ФЕМИНИЗМ

    05.10.2016

    СУФРАЖИЗАМ И ФЕМИНИЗАМ

     

    Во 1944 година на овој ден 5 октомври на жените во Франција прв пат официјално им било разрешено да учествуваат на избори.

     

    Ете видете, како ги искривоколчува лажната западна пропаганда собитијата од светската историја. Кога станува збор за правата на жените и за феминизмот, нам веднаш ни доаѓа на памет Западот и европските општества – образецот на слободата и рамноправноста на половите. Суфражизмот, то ест борбата на жените за тоа да им се дадат права да гласаат на изборите во парламентот и да учествуваат во референдумите, навистина, се појавил во Европа и САД во 19 век. Но овие обиди на жените да присилуваат да ги признаат за полноцени граѓани жестоко се задушувале – слично на истапувањето на црнците против апартхејдот или индустриските работници, кои протестирале против угнетувањето и експлоатацијата. Значи, во расцутената, демократска, развиена и прогресивна Европа – уште повеќе во најдемократската и најпрогресивната земја Франција – авангардата на граѓанското општество и правата на луѓето – изгледа до 5 октомври 1944 година жените во смисла на политички права се изедначувале со домашни животни – со молчалив објект за искористување или со слугинки.

     

    Ќе се согласите, дека овој факт некако испаѓа од либералните заколнувања за тоа, колку Запад ја престасал бедната и заостаната Русија. Значи, Франција во средината на 20 век. Радосните французинки прв пат добиваат право на глас. Прашањето за тоа, дали жената е човек – во политичка смисла – најпосле е решен. А што било дотогаш? До 5 октомври 1944 година во прогресивната Европа се сомневале во тоа? Имено, се сомневале. И тие кои се сомневале не учат на правата на човекот и на уважување на достоинството на жените!?

     

    Сега ајде да пристапиме од обратната страна. Во која европска земја, мислите вие, на жените најпрво им дале право да гласаат? Во Англија? Во Холандија? Денес либералите треба да ги приседнеме: правото на глас на избори на жените, прв пат во историјата, им било дадено во Руската Империја. Тоа се случило во 1906 година во Великото Финско кнежевство. Дотогаш во пресрет на жените во светот им излегла само власта на Нов Зеланд. Притоа во Швајцарија суфражизмот стапил на сила дури во 1971 година, а во Лихтенштајн во 1984. Значи, во Европа на чело на борбата на жените за своите права устојчиво лидерство има Руската Империја. Ми се чини, со ова се е кажано, или речиси се.

     

    Навистина, останува прашањето за тоа, колку на жените им е неопходна потполната еднаквост со мажите. Тоа, се разбира, е сосем друга тема. Во последните години феминизмот станува се повеќе појава со големо значење. Откако примиле право на глас – пак ќе напомнам – прв пат во Европа имено во Руската Империја – живнатите дами започнале да ги рашируваат своите права – не се запреле на достигнатото. Но овде пред еманципираните жени и машките приврзаници на нивната еманципација, кои, впрочем, не се малку среде мажите, се појавило принципиелно прашање: што е тоа еднаквост и како таа да се толкува?

     

    Така се појавиле разни типови на феминизам. Првиот тип – либерален. Тој произлегува од тоа, дека жената треба да биде маж. То ест да работи машка работа, да учи машки професии – да биде политичар, војник, боксер или сечач на дрва. По мое мислење, тоа не е премногу привлечно. Но на најлибералните феминистки им е претставително.

     

    Вториот тип е – постмодерниот. Тука феминистките забележале, дека самиот пар маж-жена претпоставува ерархија. И да се избегне односот – мастер-слејв е можно, само лишувајќи ги луѓето од полот и правејќи ги зависни од индивидуалното решение. Одовде ЛГБТ, трансгендерите и повикот кон сите да станат бесполови киборзи, нешто што го брани познатата феминистка Дона Харавеј. Уште помалку привлечно.

     

    И најпосле, најсимпатичниот – за мене лично – тип  на феминизам – е таканаречениот стенд поинт феминизам – позицискиот феминизам. Тој настојува на тоа, дека женската вселена е различна од машката. Не полоша, не подобра, ни слејв, ни мастер. Едноставно ние мажите неа, таа женска Вселена, не ја сфаќаме. Тоа не е глупост и не е недостаток, не е неурамнотеженост и не е хистерија, тоа е ум, но потполно друг. И одовде борбата на жените не за равноправност, а за тоа да бидат и да останат жени – такви какви што ги создал Бог.

     

    Секое добро, вие ја гледавте директивата на Дугин за суфражизмот и феминизмот.

     

    Во нашето општество жените речиси ги постигнаа овие слободи, за кои тие се бореа. Но што сега да се прави со нив? И ова ли, всушност, го сакаа? Прашањето е отворено, и самите жени нека го решаваат во соодветност со својата женска логика. За нас е подобро во оваа работа да не се мешаме.     

    СУФРАЖИЗМ И ФЕМИНИЗМ

    https://youtu.be/nfiesehSI0I

    В 1944 году в этот день 5 октября женщинам Франции впервые официально разрешили участвовать в выборах.

    Вот смотрите, как извращает лживая западная пропаганда события мировой истории. Когда заходит речь о правах женщин и о феминизме, нам сразу приходит в голову Запад и европейские общества – образец свободы и равноправия полов. Суфражизм, то есть борьба женщин за то, чтобы им предоставили права голосовать на выборах в парламент и участвовать в референдумах, действительно, возник в Европе и в США в 19 веке. Но эти попытки женщин заставить себя признать полноценными гражданами жестоко подавлялись – подобно выступлению негров против апартеида или промышленных рабочих, протестующих против угнетения и эксплуатации. Так вот в процветающей, демократической, развитой и прогрессивной Европе – более того в самой демократической и самой прогрессивной стране Франции – авангарде гражданского общества и прав человек -- оказывается до 5 октября 1944 года женщины в смысле политических прав приравнивались к домашнему скоту – к молчаливому объекту потребления или к прислуге.

    Согласитесь, что этот факт как-то выпадает из либеральных заклинаний о том, насколько Запад опередил убогую и отсталую Россию. Итак, Франция середина 20 века. Радостные француженки впервые получают право голоса. Вопрос о том, человек ли женщина – в политическом смысле – наконец-то решен. А что же до этого? До 5 октября 1944 года в
    прогрессивной Европе сомневались? Именно сомневались. И эти сомневающиеся учат нас правам человека и уважению к достоинству женщины?!

    Теперь давайте зайдем от обратного. В какой европейской стране  вы думаете женщинам впервые дали право голосовать? В Англии? В Голландии? Сейчас либералы должны присесть: право голоса на выборах женщинам было впервые в истории предоставлено в Российской Империи. Это произошло в 1906 году в Великом княжестве Финляндском. До этого навстречу женщинам в мире пошли лишь власти Новой Зеландии. При этом в Швейцарии суфражизм вступил в силу только в 1971 году, а в Лихтенштейне в 1984. Итак, в Европе впереди борьбы женщин за свои права устойчивое лидерство у Российской Империи. Мне кажется, этим все сказано, или почти все.

    Правда, остается вопрос о том, насколько самим женщинам необходимо полное равенство с мужчинами. Это, однако, совсем другая тема. В последние годы феминизм становится все более и более масштабным явлением. Получившие право голоса – снова напомню -  впервые в Европе именно в Российской Империи – воспрянувшие духом дамы стали расширять свои права – не останавливаясь на достигнутом. Но здесь перед эманспипированными женщинами и мужскими сторонниками их эмансипации, которых, впрочем, немало и среди мужчин, встал принципиальный вопрос: что такое равенство и как его толковать?

    Так появились разные типы феминизма. Первый тип - либеральный. Он исходит из того, что женщина должна быть мужчиной. То есть выполнять
    мужскую работу, получать мужские профессии – быть политиком, военным, боксером или лесорубом. По-моему, это не слишком обаятельно. Но самим либеральным феминисткам виднее.

    Второй тип - постмодернистский. Тут феминистки заметили, что сама пара мужчина-женщина предполагает иерархию. И избежать отношений мастер-слэйв можно, только вообще лишив людей пола или сделав его зависящим от индивидуального решения. Отсюда ЛГБТ, трансгендеры и призыв всем стать бесполыми киборгами, что отстаивает знаменитая феминистка Донна Харауэй. Еще менее обаятельно.

    И наконец, самый симпатичный – лично мне – тип феминизма – так называемый стэнд пойнт феминизм - позиционный феминизм. Он настаивает на том, что женская вселенная отлична от мужской. Не хуже, не лучше, ни слэйв, ни мастер. Просто нам мужчинам ее, эту женскую Вселенную, не понять. Это не глупость и не недостаток, не взбалмошность и не истерика, это ум, но совершенно другой. И отсюда борьба женщин не за равноправие, а за то, чтобы быть и оставаться женщинами – теми, кем их сделал Бог.

    Всего доброго, вы смотрели директиву Дугина о суфражизме и феминизме.

    В нашем обществе женщины почти добились тех свобод, за которые они боролись. Но что теперь с ними делать? И того ли они на самом деле хотели? Вопрос открыт, и пусть сами женщины решают его в соответствии со своей женской логикой. Нам лучше в это дело не вмешиваться.
    Смотрите архив передач - http://tsargrad.tv/

    Извор: “Katehon“

    Views: 257 | Added by: Вељанко | Rating: 0.0/0
    Total comments: 0
    Only registered users can add comments.
    [ Sign Up | Login ]
    Copyright Празнина која сјае © 2024